Познато ли ти е?
Тялото е изтощено. А умът още е на работа.
23:00. Лягаш. Главата превърта разговора от работа, утрешния списък, сметката, която още не си платил. 23:40. Поглеждаш телефона и смяташ колко часа сън остават. Обръщаш се на другата страна. После пак. Сутринта ставаш смазан, с чувството, че нощта е отишла в чакане.
И тогава идва изречението, което Георги чува в аптеката почти всеки ден: „Пробвах мелатонин. Не ми действа.“ Много често проблемът не е в мелатонина. А в това кога, как и с какво очакване се приема.